Договор за заем между физически лица е едно от най-честите правни отношения в ежедневието – пари назаем между роднини, приятели или колеги. Въпреки неформалния характер на тези заеми, те са пълноценни правни сделки, уредени в чл. 240-241 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Липсата на писмен договор е основната причина за загубени дела и развалени отношения между близки хора.
Ако заемът е свързан с имотни отношения между роднини или познати, добре е да се запознаете и с правната рамка при придобиване на имот по давност или делбата на наследствен имот, тъй като подобни спорове често възникват при липса на договори.
Въпреки че подобни договори често се основават на доверие, съставянето на писмен договор е от съществено значение, за да се гарантира правната защита и да се избегнат бъдещи конфликти.
Ако предстои да дадете или вземете пари назаем, консултацията с опитен адвокат преди подписването на документа може да ви спести значителни средства и неприятности в бъдеще.
Договор за заем между физически лица – Какво представлява
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемополучателя пари или други заместими вещи, а заемополучателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален – това означава, че той се счита за сключен не с подписването му, а с фактическото предаване на парите или вещите.
Договорът за заем може да бъде устен, но при суми над 5000 лв. свидетелски показания не се допускат като доказателство (чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК). На практика това означава, че без писмен документ заемодателят няма да може да докаже в съда, че е предал парите.
Договорът за заем може да бъде безлихвен или с уговорена лихва. Съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, лихва се дължи само ако е уговорена писмено.
Устна уговорка за лихва е недоказуема и съдът няма да я признае.
При определяне на лихвата имайте предвид, че съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, размерът на олихвяването не може да надвишава законната лихва (основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта). Уговорка за по-висока лихва е нищожна в частта над допустимия размер.
Какво включва договорът за заем
За да бъде договорът правно обвързващ и сигурен, той трябва да включва следните ключови елементи:
- Страни по договора – имената и данните на заемодателя и заемополучателя;
- Предмет на заема – обикновено това са пари, но договорът може да включва и други вещи (например кола, техника и т.н.);
- Срок на връщане – трябва да бъде указано кога и при какви условия трябва да се върне заетото;
- Лихва – договорът трябва да уточни дали заемът е безлихвен или включва лихва (по ЗЗД лихвата трябва да бъде договорена изрично, в противен случай не се дължи);
- Нотариална заверка – за по-голяма юридическа защита, особено при големи суми, е препоръчително да се извърши нотариална заверка на подписите;
- Начин на предаване на сумата – по банков път (с основание за превода) или в брой с разписка.
Задължения на заемополучателя
Заемополучателят носи отговорност да върне заетата сума или вещи в уговорения срок и при уговорените условия.
При неизпълнение заемодателят може да предяви осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД за връщане на заетата сума, заедно с лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (законна лихва от датата на забавата). Ако заемът е оформен с нотариална заверка на подписите, заемодателят може да се възползва от заповедното производство по чл. 417, т. 3 от ГПК за по-бързо издаване на изпълнителен лист.
Ако заемополучателят не е в състояние да върне сумата в срок, страните могат да сключат писмен анекс за удължаване или разсрочване.
Важно е анексът също да бъде в писмена форма, за да има доказателствена стойност.
Заемополучателят има и задължението да запази вещта в добро състояние, ако предметът на заема не са пари, а движимо имущество. При повреда или загуба на заетото имущество, заемополучателят носи отговорност за възстановяване на стойността или ремонта на същото.
Какви са рисковете при договора за заем между физически лица
Мнозина избягват писмените договори с близки хора, защото ги възприемат като знак за недоверие. В практиката обаче повечето спорове за пари между роднини и приятели възникват именно заради липсата на ясни и писмени условия.
Без писмен договор рискувате следното: невъзможност да докажете в съда, че сте предали парите (особено при суми над 5000 лв., където свидетелски показания са недопустими по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК), липса на доказателство за уговорения срок за връщане, и невъзможност да претендирате лихва (дори да сте я уговорили устно).
Това са спорове от областта на гражданското право, при които доказателствената тежест пада изцяло върху заемодателя.
Варианти на защита
- Писмен договор с дата и подписи – дори при заем от 500 лв. писменият документ предотвратява спорове. Посочете сумата цифром и словом, падежа и начина на връщане;
- Банков превод вместо кеш – преводът с основание е най-доброто доказателство за предаване на парите. При плащане в брой съставете разписка, подписана от двете страни;
- Нотариална заверка на подписите – при суми над 5000-10 000 лв. заверката дава право на заповедно производство по чл. 417, т. 3 от ГПК, което ускорява принудителното събиране;
- Обезпечение при по-големи суми – заемодателят може да изиска издаване на запис на заповед като обезпечение, което е самостоятелно изпълнително основание по чл. 417, т. 9 от ГПК.
Давностни срокове при договор за заем
Общата погасителна давност за вземания по договор за заем е 5 години от датата на падежа (чл. 110 от ЗЗД).
Ако е уговорено връщане на вноски, давността тече отделно за всяка вноска от нейния падеж. За вземания за лихви давността е 3 години (чл. 111, б. в от ЗЗД). Давността се прекъсва при предявяване на иск, подаване на заявление за заповед за изпълнение или при признание на дълга от заемополучателя (чл. 116 от ЗЗД).
Частично плащане се счита за признание и прекъсва давността за целия остатък.
Събиране на дългове по договора
При неизпълнение заемодателят разполага с два основни пътя. Ако договорът е с нотариална заверка на подписите, може да подаде заявление по чл. 417, т. 3 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Ако договорът е обикновен (без нотариална заверка), заемодателят подава осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД, а след влизане в сила на решението получава изпълнителен лист.
И в двата случая нашите юристи могат да ви помогнат в процеса по защита на взискателя в изпълнителното дело – от образуване на дело при ЧСИ до избор на изпълнителен способ и проследяване на събирането.
При по-сложни случаи на принудително събиране кантората на SofiaLawyer.BG осигурява адвокатска помощ по изпълнителни дела – от образуване на делото до пълното удовлетворяване на вземането.
Съвети при изготвяне на договор за заем между ФЛ
Когато съставяте договор за заем между физически лица, е добре да обърнете внимание на някои допълнителни детайли, които могат да осигурят допълнителна защита и яснота:
- Документирайте всяко плащане – връщането на суми да става по банков път с основание или с разписка, подписана от двете страни;
- Анексирайте всяка промяна – удължаване на срока или промяна на лихвата се оформят като писмен анекс;
- Определете последиците от забава – включете клауза за неустойка (чл. 92 от ЗЗД) или уточнете, че при просрочие се дължи законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Важно е да разберете, че правната сигурност е от съществено значение при всякакъв вид финансови взаимоотношения. Независимо дали става дума за малка сума или значителен заем, правилното документиране и изготвяне на договора е най-добрият начин да се защитите от потенциални рискове и конфликти.
Договор за заем с поръчител – какви са условията?
При заеми на по-значителни суми заемодателят може да поиска включването на поръчител. Поръчителството е уредено в чл. 138-148 от ЗЗД и представлява договор, по силата на който трето лице се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задължението на длъжника.
Какви са задълженията на поръчителя
- Поръчителят отговаря солидарно с длъжника (чл. 141 от ЗЗД) – кредиторът може да търси цялата сума директно от него;
- Ако заемополучателят не изпълни задълженията си, поръчителят може да бъде принуден да изплати целия дълг;
- Отговаря с цялото си имущество – както движимо (автомобили, спестявания), така и недвижимо (жилища, земи);
- Поръчителят няма право едностранно да се откаже от поетото задължение след подписването на договора.
Какви са правата на поръчителя
- Ако изплати дълга, поръчителят встъпва в правата на кредитора (чл. 146 от ЗЗД) и може да предяви регресен иск;
- Има право да изиска информация за просрочия от заемодателя, за да знае дали заемополучателят изпълнява задълженията си;
- Възможно е поръчителството да се прекрати, ако договорът за заем бъде погасен или променен по начин, който освобождава поръчителя.
Важно е да се знае, че съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят се освобождава от отговорност, ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в 6-месечен срок от падежа на главното задължение.
Този срок е преклузивен и пропускането му автоматично погасява отговорността на поръчителя.
Ако сте поръчител и кредиторът е пропуснал този срок, но продължава да ви търси, нашите правни специалисти могат да ви съдействат, защото кантората ни има опит с делата за освобождаване на поръчители от отговорност.
Правна помощ при договори за заем между физически лица
Ако имате нужда от помощ при изготвянето на договор за заем между физически лица или консултация по въпроси, свързани със заемите, нашият екип от експерти и адвокати в SofiaLawyer.BG е на ваше разположение.
Кантората съдейства при оформяне на обезпечения, нотариална заверка и клаузи за неустойка. Когато заемното правоотношение е по-сложно или е свързано с бизнес, може да е необходимо изготвяне на търговски договор с адвокат, който да урежда по-детайлно условията между страните.
При спорове между ЕТ, ЕООД или други търговци, казусът попада в областта на търговското право, където правилата се различават съществено от тези при заемите между физически лица.
Не рискувайте бъдещи конфликти – правната сигурност винаги е най-добрият избор!
Свържете се със нас още днес и се уверете, че вашите финансови отношения са правилно документирани и защитени с коректен, обективен и надежден договор за заем между физически лица.

