В последните седмици град София стана свидетел на масови протестни действия в градския транспорт. Служителите спряха работа, първоначално представяйки действията си като „протест“, който впоследствие прерасна в ефективна стачка.
Именно тези събития повдигнаха значими юридически въпроси относно разграничението между протест и стачка, както и последиците за работниците според Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС). В тази статия ще разгледаме подробно и задълбочено тези въпроси, изчиствайки разпространените заблуди и неточности.
Протест или стачка – същността на действията
Въпреки че в общественото пространство активно се използва терминът „протест“, правният анализ категорично сочи, че прекратяването на работата с колективни искания към работодателя представлява по същество стачка. Законът ясно дефинира стачката като колективно спиране на работа, чиято цел е защита на колективни трудови интереси.
В случая с градския транспорт на София, работниците преустановиха дейността си за няколко дни с ясни искания към работодателя – Столична община и централното правителство.
Фактът, че синдикатите нарекоха тези действия „протест“, а не стачка, няма автоматично правни последици. Законът не признава „протеста“ като отделна форма на трудово действие и, юридически погледнато, е важно не как се наричат действията, а какво представляват те на практика.
С други думи, наличието на колективно спиране на работа с искания към работодателя автоматично въвежда правния режим на стачка според ЗУКТС.
Това е от ключово значение, защото ако стачката не е обявена по законовия ред, тя се смята за незаконна стачка. Именно тук възниква един от най-разпространените митове – че липсата на официално обявяване като стачка освобождава работниците от правните последици, свързани с участието в нея.
Юридическите последици за работниците при незаконна стачка
Най-важният текст в закона по този въпрос е член 18 от ЗУКТС, според който работникът не получава трудово възнаграждение за времето на стачката.
Тази разпоредба се отнася както за законната, така и за незаконната стачка – с единствената разлика, че при законна стачка работникът има възможност за обезщетение от стачен фонд или по общия ред на общественото осигуряване.
В конкретния случай Столична община публично обяви, че няма да изплаща възнаграждения за дните, през които не е осигурена транспортна услуга.
Тази позиция е юридически обоснована, защото според ЗУКТС работодателят не е длъжен да заплати труд, който не е положен. Синдикатите обещаха на работниците, че ще получат компенсации, но тези средства не могат да дойдат от работодателя, освен при специални договорки или извънредни административни решения.
Друг важен аспект е признаването на трудовия стаж по време на стачка. Законът предвижда, че времето на участие в законна стачка се зачита за трудов стаж.
При незаконната стачка обаче, както е случаят с градския транспорт в София (поради неизпълнение на законовите процедури – липса на предварително 7-дневно писмено предизвестие, липса на решение с мнозинство от работниците и липса на гарантиране на минимални дейности в обществения транспорт), времето не се зачита за стаж.
Така участващите работници могат да загубят дни от своя трудов стаж, което има значение за социални придобивки като пенсии, обезщетения и други трудови права.
Дисциплинарна отговорност и защитени ли са протестиращите
Съществува мит, че наричайки действията си „протест“, работниците избягват дисциплинарната отговорност, която би могла да се приложи при незаконна стачка. В действителност обаче ЗУКТС ясно посочва, че при незаконна стачка участващите работници носят дисциплинарна отговорност по общия ред на Кодекса на труда.
Това означава, че работодателят би имал правото да наложи санкции, включително дисциплинарни уволнения, ако установи виновно неизпълнение на трудовите задължения.
В случая на градския транспорт работниците блокираха движението на превозните средства, създавайки ситуация, която може да се квалифицира като тежко дисциплинарно нарушение – отказ за изпълнение на трудовите задължения. Макар общината да не предприе дисциплинарни действия веднага, от чисто правна гледна точка такава възможност съществува.
Важно е да се подчертае, че дисциплинарната отговорност при незаконна стачка може да се приложи само ако има ясно доказателство за виновно поведение – например умишлено отказване да се изпълнят конкретни разпореждания за започване на работа. В текущия казус действията на служителите бяха организирани като общо блокиране, без индивидуални заповеди, което прави дисциплинарните мерки по-трудни за доказване.
Политически, правни и социални измерения на казуса
От юридическа перспектива протестът в градския транспорт на София ясно се квалифицира като незаконна стачка. Но реалността показа, че правната строгост може да отстъпи пред политическите и социални фактори.
Правителството бързо се намеси, предоставяйки допълнителни субсидии за заплати, с оглед на личните и партийни политически интереси, свързани с укрепването на популярността и предотвратяването на евентуална загуба на избирателна подкрепа в контекста на наближаващите избори. Общината също избра да не задълбочава конфликта чрез дисциплинарни уволнения, предвид евентуалния негативен отзвук и политическите последици от общественото мнение и предстоящите местни избори.
В този контекст е важно да се отбележи, че подобни ситуации могат да създадат прецеденти и да повлияят на бъдещата практика в трудовите спорове, поставяйки под въпрос ефективността на настоящото законодателство.
Събитията ясно показаха нуждата от по-ясни законодателни регулации и процедури, които да предотвратяват бъдещи конфликти и да осигурят справедливо третиране на всички засегнати страни – работници, работодатели и общество. Решенията на политическите фигури в такива случаи следва да се основават на ясни правни рамки, а не единствено на временни политически и социални съображения.
Настоящият казус ясно демонстрира спешната необходимост от реформа в законодателството, касаещо колективните трудови спорове.
Ефективността на закона зависи пряко от неговата приложимост и адекватност спрямо съвременните трудови и обществени отношения.
За да се избегнат подобни конфликти в бъдеще, законодателят трябва да осигури по-ясни и детайлни процедури за обявяване и провеждане на стачки, включително точни критерии за минимални дейности и задължителни стъпки преди започването им.
Стачка или Протест: защо е важна разликата?
Разграничението между стачка и протест има сериозни правни и практически последици за участващите.
Докато протестът е форма на гражданско недоволство, която не задължително включва спиране на работа, стачката предполага ясно дефинирани юридически процедури и стъпки, които трябва да бъдат спазени, за да се счита за законна.
В случая със софийския градски транспорт, избягването на термина „стачка“ първоначално се оказа стратегическо решение, което обаче не може да заобиколи закона.
Ясното определение и правилното квалифициране на трудовите действия помагат за защитата на работническите права и осигуряват справедливост и прозрачност при решаване на конфликти, като същевременно предотвратяват възможни злоупотреби и неправомерни действия от страна както на служителите, така и на работодателите.